Melissa Dawson

Заглавие: Melissa Dawson Нед Мар 01, 2015 8:54 pm

1.
Откакто с баща ми се преместихме в този нов, странен град, имам чувството, че полудявам. Наистина. Всяка вечер в сънищата си чуваха един и същ глас. Понякога говореше на латински. Но абсолютно всяка вечер произнасяше едно изречение, което бе на чист английски, но не разбирах смисъла му. Притежателят на този глас, който ме влудяваше, бе момче.Винаги бе в черно, а лицето му беше скрито от зловеща сянка. Казваше ми все едно и също:"Пробуждането няма ли най-накрая да започне?". Изговаряше всяка дума бавно и твърдо. Дрезгавият му, но привлекателен глас ме побъркваше. Започвах да си мисля, че имам нужда от лекарска помощ. Не можех да заспя. И дори да го направех, бе за кратко, след което отново се появяваше Той. По дяволите, кой беше? Не мисля, че го познавах. От цяла година, за Бога, от година всяка нощ ме измъчваше мисълта за този глас. Сутрин се чувствах като ходещ труп. Баща ми забелязваше това, започна да се притеснява. Твърдо отричах, че ми има нещо. Но той, Брайън Доусън, бе виновен затова. Негова беше идеята да се преместим на това ужасно място... А преди това животът ни в Лондон бе напълно нормален. В големия град се чувствах на мястото си, там бяха приятелите ми. А в това малко градче, с около 100 000 жители, сякаш се задушавах. Сякаш не ми стигаше пространството, нямаше къде да отида. Вече знаех всяка част на този град. Тук времето не бе особено приятно. Не се чувствах добре тук. Усещах нещо...нещо силно, тъмно и страховито да се носи във въздуха. Просто не знаех какво беше то...
Една вечер като по чудо нямах кошмари. Успях да заспя бързо, надявайки се, че всичката тази глупост вече е прекратена. Бях отвори прозореца на стаята си и хладен въздух, ухаещ на цветя нахлуваше вътре. Беше наистина хубаво лято. Песента на щурците се разнасяше наоколо. Луната хвърляше нищожна светлинка върху земята. Бях спокойна в съня си. И изведнъж чух някакъв шум, който ме събуди. Като тропот от обувки. Сякаш някой се изкачваше по стълбите. Подозрително се загледах във вратата. Може би бе татко. Сигурно идваше да провери дали спя. Но все пак станах и взех първия предмет, който смятах да използвам за оръжие, ако това не бе татко, а именно-пергел. Взех също и ножицата от шкафчето до леглото ми. Стъпките като че ли вече не се чуваха. Но сигурна бях, имаше някого пред вратата. През процепа отдолу можех да видя обувки, макар и да бе тъмно. Трябваше ли да светна лампата, за да се уплаши крадеца, или пък така или иначе щеше да ме убие?Татко никога не ходеше у дома с обувки. Винаги носеше любимите си чехли с мотиви на делфинчета. Пулсът ми се ускори, ръката ми се разтрепера. Нямаше къде да се скрия. Може би в гардероба? Не, щеше да се чуе, понеже при отваряне вратата леко изскърцваше. Хванах се за главата, не знаех какво да сторя. Стаята започна да ми се струва тясна, задушавах се от страх и притеснение. Сърцето ми препускаше бясно, щеше да изскочи от гърдите ми. Погледнах към вратата. Дръжката се размърда. За Бога, защо не бях заключила!? Как можеше да бъда толкова невнимателна! Вратата бавно започна да се отваря, а аз безпомощно запристъпвах назад. Накрая се опрях в стената и нямаше накъде да отида. Мракът прикриваше фигурата, влязла в помещението. Различих някакъв мъж. Момче по-скоро. С флегматични крачки се приближаваше към мен. Погледът ми бе стресиран, оглеждах се навсякъде из стаята, търсейки изход. Бяз изненадана, защото очаквах този, който ми изкара ангелите да носи някакво оръжие в ръцете си, но не беше така. Когато застана на крачки от мен ,можех да го огледам по-добре. Беше висок, с тъмна коса. Не различавах цвета на очите му, защото първо в стаята бе наистина тъмно, и второ, беше с качулка. Някак си можех да усетя мощта, която излъчваше. Тъмната му енергия. Не знаех какви са намеренията му, затова просто стоях там, чакайки да ме нападне, а аз да се отбранявам с приличните си бойни умения. Не смеех да кажа нито дума. Започнах с юмруци да удрям по стената. Срещнах погледа си с този на непознатия, стоящ пред мен. На лицето му се изписа усмивка. Зловеща, подигравателна и надменна усмивка, която все едно ми казваше, че нямам шанс срещу него.
-Мелиса Доусън?-попита той и вдигна едната си вежда въпросително.
-Никой не ме нарича така...-ядосано и същевременно уплашено, отвърнах. Непознатото момче ме изгледа безизразно.
-А това не ме интересува, важното е, че Мелиса Доусън е пред мен, нали?- За Бога! Трябваше да кажа нещо друго! За не знам кой път се убеждавам, че сама си навличам неприятностите...
Както се бях замислила затова колко съм тъпа, изведнъж ме удари просветлението. Гласът на това момче бе едно към едно с този от сънищата ми, по-скоро от кошмарите.
-Чакай малко...-замислено започнах, забравяйки заплахата насреща ми- ти си този, който всяка вечер ми говореше за някакво пробуждане, нали! Ей, момче, вече цяла година съм като зомби, благодарение на теб...-не осъзнавах какви глупости говорех, внезапно момчето докосна челото ми с пръста си. Цялата изтръпнах, някаква електрическа енергия премина през всяка част от тялото ми. Сърцето ми биеше все по-учестено. Не можех да си поема въздух, сякаш времето около мен бе спряло. Песента на щурците не се чуваше, а летният ветрец не успяваше да достигне до мен. Тази нова сила циркулираше из тялото ми. Главата ми се замая и усетих как нещо се надига в мен. Затворих очи, опитах се да се раздвижа, но сякаш бях парализирана. Гърлото ми бе пресъхнало. Вече не усещах натиска на пръста на непознатия. Несигурно отворих очите си. Ахнах изненадана. По дяволите... Вече не бях в собствената си стая.

Заглавие: Re: Melissa Dawson Пон Мар 02, 2015 9:40 am

Звучи интересно, успя да ме спечелиш като читател. Very Happy

Заинтригува ме и ще чакам следващата част, която се надявам да е скоро. Smile