***Secrets of witches ***

Нов ден. Ново начало. И все пак същото скучно ежедневие. Но какво искашетя? Проблеми ли тревоги? Любовни драми? Приключения? Животът й беше монотонен, но безопасен. Беше ли щастлив? Определено! Имаше всичко необходимо. Прекрасно семейство, което се състоеше от нея, двамата й
по-големи братя Дрейк и Рик, нейната страхотна майка и леляй. Баща й ги беше изоставил още когато тя бе на пет. Какво повече можеше да желае? Имаше няколко приятелки, учителите не я мразеха толкова, колкото миналата година... Тя отвори очи с нежелание и слънцето я заслепи. Кой
по дяволите бе дръпнал кадифените кървавочервени завеси? Погледна към вратата на стаята си. Там стоеше брат й Рик, скръстил ръце и гледащ я усмихнато. Но с ирония. Добре. Върна й го за миналата сутрин.
-Ставай, сестричке!- викна той приближавайки се към нея, а тя смръщи вежди. - Наближава обяд, ти все още си в леглото, а започваш училище след половин час. Ще ми е забавно да гледам светкавичното ти оправяне на вида преди училище.-засмя се, а тя му отвърна като го удари с най-близката до нея възглавница.Той престорено изпъшка от болка, поклони се като дамите от Средновековните филми с натруфени рокли, и излезе от стаята. Как го обичаше...
Сакура премахна топлата завивка от тялото си и с хиляди убеждения стана от леглото. Чувстваше се като смазаната от тежкотоварен камион. Докосна слепоочието си и присви очи насреща на ярката слънчева светлина идваща от прозореца. Светкавична бързина? Друг път! Отиде до прозореца и дръпна
завесите.
-Така е по-добре...- измърмори тя.
Стигна до гардероба си и избра първото облекло, което видя, а именно тъмночервена рокля със златисто коланче на кръста и бежова жилетка. След като отиде до банята се облече, взе училищната си чанта през рамо и слезе на първия етаж. Отиде в кухнята. Там видя цялото семейство да
обядва. Изглеждаха...щастливи. Само Сакура ли се чувстваше ужасно раздразнителна днес? Носеше се аромат на препечен хляб. На масата имаше
няколко гофрети останали от закуска. Плодов сок. За обяд имаше бекон и
омлет с наденички. Всичко изглеждаше много апетитно, но тя нямаше време
за обяд. Поздрави всички, а след това излезе от къщата.
В училище срещна Кристен и Лорен. Те бяха нейните най-близки и добри
приятелки. Лорен бе нейна братовчедка и още от малка бяха заедно, а с
Кристен се запозна преди четири години благодарение на Лорен. И ето,
днес бе техния втори учебен ден. Вече бяха деветокласнички, които се
смятаха за големи. Но не бяха. В очите на другите бяха популярни, но в
неговите очи бяха неопитни. Бяха надути малки момиченца, които се
нуждаеха от това някой да ги постави на място. Той наблюдаваше как тритемомичета прекрачват прага на училището и се усмихна самодоволно. Може
би се правеше на лошия герой пред себе си. Но той не беше такъв. Но искаше да бъде такъв. Озоваваше се на странен кръстопът, за когото нямаше време да мисли в момента. Той трябваше да влиза в първия час за осмокласниците. Макар че бе завършил гимназия милиони пъти. Трябваше да
наблюдава Сакура и Лорен. Заедно с тях и досадна осмокласничка на име Дияна. Тя бе най-важна от трите. Така му бе съобщено. Затова избра да
започне осми клас, а не девети. Той приличаше на осемнадесетгодишен
младеж, обаче не бе такъв. Беше на повече от деветдесет и осем. Не той
не бе вампир, ако това си помислихте. Беше прокълнат от наследница на
древна вещица, когато бе на петнадесет да не остарява никога. На всеки
тридесет години външността му се променяше, както на хората за една година. Той имаше различни способности от тези на нормалните човеци.
Съдбата му беше различна. А как копнееше да я промени... Но вече бе късно. Всичко беше предначертано и промени бяха почти невъзможни. Всичко зависеше от Орденът на съдбата, в който бяха включени най-старите от всеки вид. Вещици, заклинатели, вампири, върколаци, духове, които бяха способни да се материализират. Те му трябваха, за да отстранят членовете на ордена и той да бъде свободен от своята съдба. А беше ли заличен ордена, предначертаната карма можеше да се измени.
Той влезе в сградата и се запъти към кабинета по История. знаеше учебниците наизуст . През годините съдържанието им не се изменяше особено.Късметът му отново го бе изоставил и за жалост не бе в един час с Лорен и Кристен. Пет минути след началото на часа на вратата се почука и когато учителят отговори, вратата се отвори. През нея влезе Сакура, която се извини учтиво за закъснението си, а учителят просто кимна. Тя си намери място на втората редица и погледна към господина на дъската. Саске се усмихна доволно. Оттук нататък можеше да разбере повече за Сакура от часовете. Но не достатъчно. Трябваше да стане неин приятел...
***
No one has to know
It can just be you and me alone
Get yourself a ticket to the show
And I let you, let you...
Гласът й звучеше из цялото помещение. Чуваха се бесните викове на феновете в залата. Обожаваха я. Гласът й. Като на магическо създание излязло от приказките. Светлините озаряваха единствено сцената и изпълнителката. На едно канапе в ъгъла на огромното помещение бе седнал Саске внимателно слушайки гласът на Кристина. Не знаеше, че тя пее тук. Случайно попадна на това място.След изпълнението на Кристина, той отиде зад сцената. Имаше план. План с когото щеше да заговори Кристина и да й разкрие това, което трябваше. А може би и да я отвлече и заведе в Училището...

Той не беше глупав. По принцип бе самоуверен, ала сега усещаше леко притеснение, че може планът му да не проработи. Планът му си го биваше. Но беше наистина наивно това, че той смяташе, че Сакура ще се съгласи без да се усъмни. А може би щеше?
***
Оглеждаше се за нея. Сигурно не приличаше на продуцент, но все пак живееше в 21 век и имаше безброй величави хора със странни тоалети и той би бил един от тях, макар и не наистина. Той просто изглеждаше по-обикновено. Носеше тъмни маркови дънки и съвсем нормална тениска с надпис и кецове. След кратко лутане наоколо заговори един охранител вече обезнадежден, че може да намери Сакура сред всичките тези хора. Саске попита мъжа това, което го интересуваше и щом получи информацията, тръгна накъдето бе упътен. Скоро се намираше пред вратата на стаята, в която Сакура се приготвяше за своите изяви. Почука и след като получи отговор отвътре, влезе. Веднага след себе си затвори вратата и се усмихна фалшиво, за да изглежда възможно най-дружелюбен. Момичето бе седнало на кожено бяло канапе в ъгъла на стаята и съсредоточено разглеждаше някакво модно списание. Повдигна поглед към момчето в стаята и се усмихна мило. Остави списанието на малката стъклена масичка пред канапето и стана. Застана на няколко крачки пред непознатия.
-Какво желаете?- попита тя с усмивка, но по гласа й си личеше, че е уморена и раздразнена.
-Аз слушах изпълнението Ви и страшно ми хареса, смятам, че притежавате талант и...
-О, благодаря ви.- прекъсна го тя и му прати мил поглед. Личеше си, че момичето е възпитано и дружелюбно. На пръв поглед. Но всъщност не беше такава...
-Та,както казвах, талантът блика от вас и бих се радвал да финансирам ваша бъдеща песен.-отговори Саске спокойно, чудейки се колко далеч могат да стигнат лъжите му. Не искаше да губи много време, защото от Училището го очакваха.
-Наистина!? Не мога да повярвам!- Сакура радостно изпищя и подскочи.
-Да, наистина.- отвърна той и тишината се спусна над тях за малко.
-А кога започваме работа?- попита момичето и сложи ръка на кръста си. Изглеждаше нетърпелива.
-Още тази вечер мога да ти покажа студиото, в което ще запишеш първото си парче.- каза той. Сакура се чувстваше все едно бе в сън. Всичките й мечти можеха да се сбъднат толкова бързо и лесно, че чак не й се вярваше. Но непознатия не й се струваше подозрителен. Дори не знаеше името му, но бе готова да тръгне с него веднага към студиото.
-А как е името ви?- зададе въпроса розовокоса.
-Саске...Учиха.-промърмори той. Тази вечер му се налагаше да покаже идеално актьорско майсторство, за да бъде мисията му успешна или в противен случай би получил наказание. Като да чисти тоалетната на Гонг-триглава четириметрова мечка, тайното оръжие на Училището при битки.
-Е, ще тръгваме ли? Защото трябва да съм у дома до 22 часа.- след около минута попита Сакура.
Саске само кимна и направи път на дамата. Точно когато тя отваряше вратата той с ръка бутна момичето, то се удари във вратата, а тя се затвори. Сакура падна назад в ръцете на Саске, а той сложи ръка на врата й. Можеше да усети учестения й пулс и топлината на тялото й. Затвори очи и се концентрира. Правеше лесна черна магия за извличане на енергия. Защо извличаше енергията на Сакура? За да улесни пътуването си. И не, това не бе излишна работа според Учиха. Винаги предпочиташе най-безопасния начин, ако бе възможно.
Автомобилът му бе пред бара. Той носеше момичето на ръце и го остави на задните седалки на БМВ-то си. Огледа се в тъмната. Нямаше никого наоколо...
***
Когато отвори очите си всичко й бе размазано. Не различаваше нищо. Не знаеше къде се намира. Само тъмнина беше пред нея. Не чуваше никакъв шум. Разтресе глава в опит да си спомни случилото се и картината да й се изясни. Чувстваше се ужасно уморена и имаше защо. В един миг Сакура чу пронизващ остър звук. Извика от причинената болка. Сякаш с този нетърпим шум се носеха и невидими остриета, забиващи се точно в тялото й. Хвана главата си и отново пропищя. Заедно с болката дойде и изяснението. Видя светлината в тунела, буквално и образно казано. Осъзна, че се намира в някакъв автомобил. Беше на задните седалки, на които преди малко бе легнала. Вече се беше изправила до седнало положение с много усилия, защото чувстваше тялото си като премазано от тежкотоварен камион.Погледна към шофьорската седалка и там видя Саске. Саске? Зачуди се защо му бе да причинява това. Може би отвличане? Знаеше, че трябва да запази спокойствие, но за нея това бе невъзможно в момента. Повдигна ръката си и сви пръстите си в юмрук. И внезапно, с цялата сила удари Учиха в тила. Той само се прокашля и главата му леко се разтресе.
- Няма да постигнеш нищо с това, момиче. По-добре стой мирна, ако не искаш отново да крещиш от болка.- каза той и започна да си тананика. Произнесе думите с такава безпристрастност.
-Къде ме водиш? Бас ловя, че не отиваме в студио...-запита и скръсти ръце.
-Значи все пак не си толкова глупава. Е, наивността ти ме устройва.- отвърна и повдигна рамене докато говореше.
- Аз те попитах нещо...
- Отиваме в Училището, където ще вземат няколко милилитра от кръвта ти, ще участваш в ритуал и ще върнем деня там долу. Ти ще се върнеш в тази дупка тук и отново всички ще бъдат щастливи.-обясни с престорен момичешки глас.
-Добре. Аз съм глупава, но на теб ти трябва психиатър!-рече Сакура и се засмя. Според нея Саске дрънкаше пълни глупости.
- Не аз съм вещицата тук. Всъщност, чакай, аз съм доказаният заклинател. А ти просто предполагаемата вещица. Но никой не знае дали наистина си толкова могъща всъщност. Всички вярват на лудата ти баба, не зная какво вижда тя в теб.-продължаваше да говори, и говори. Човек трудно би накарал това момче да каже и две думи, но днес бе странен ден.
-Вещица? Луда баба? Да не би да знаеш повече за мен, отколкото аз самата знам или си просто откачен?-попита и свъси вежди.
-Сигурно е първото, розовокоске.Но чакай...ти не знаеш за способностите си? Наистина си много заблудено момиче!- той пусна силно музика, за да игнорира гласа на Сакура. Но нищо не можеше да я спре.
-Способности? Какви способности? Кажи ми всичко, което знаеш!-извика.
-Казах прекалено много...
През следващите няколко часа Сакура се опита да избяга четири пъти. Опита да разбие прозореца, да отключи някак колата, но предположи че и заклинание може да е замесено, опита да вземе ключа, направи опит да излъже, че й се пишка, за да може да избяга... Но неуспешно. И за пръв път в живота си реши да се примири със ситуацията. По погледа й си личеше, че е страшно недоволна. И би трябвало. На кого би му харесало да го отвлекат. И да бъде в един автомобил с психично болен... Реши да бъде кротка като агънце и при първия удобен момент да избяга.